За книгата: 1966 / Мечтаете за мислеща машина, също толкова, а може би дори по-съвършена от човек, много кибернетици изхождат от идеята, че мозъкът мисли. Следователно им се струва, че е достатъчно да се изгради модел на мозъка, за да се получи изкуствено мислене, уви, не. Защото не мозъкът мисли, а човекът с помощта на мозъка. За онези теоретици, които не виждаха голяма разлика между едното и другото, Л. Фойербах преди повече от сто години предложи да се направи прост мисловен експеримент. Опитайте се да изрежете мозъка от тялото на човек, да го поставите на чиния и да видите дали той ще мисли. Способността да мисли не се наследява от човек заедно с мозъка, тази способност не е „кодирана“ в него генетично, биологично? . Тя се „наследява“, предава се от поколение на поколение по съвсем различен начин – чрез формите на обективния свят, създадени от труда, чрез тялото на цивилизацията, за да може индивидуалният мозък да придобие способността да мисли, неговият собственик трябва да бъдат включени в системата на социално-човешките отношения от детството и развивани в хармония с нейните изисквания и стандарти.